Дмитрий Бавирин В България, както често се случва в повратни моменти

Дмитрий Бавирин

В България, както постоянно се случва в повратни моменти в историята, бързо сменят външнополитическата си позиция на противоположната. Сега българите не желаят да подписват контракт с Владимир Зеленски за взаимна сигурност и може да се причислят към фрондата на Унгария и Словакия. И за разгадаване на това държание има единствено един фактор – Доналд Тръмп.

Неформалният „ антиукраински клуб “ в Европа се попълни с трета страна: България ненадейно мина на страната на тези, за които Владимир Зеленски не е другар. Вероятният й предстоящ министър председател Бойко Борисов, както и актуалният, отхвърли да подписа съглашение с Киев за взаимна сигурност.

Това съглашение е един тип наложителна стратегия за страните от Европейски Съюз, което се заобикаля единствено от тези, които не са членки на НАТО, както и Унгария, Словакия, а в този момент и България. Въпросът към този момент в началото беше решен в интерес на Киев и държавната работа в София сформира пакет от документи за тържественото сключване с Владимир Зеленски, само че Борисов, чиято партия ГЕРБ взе болшинството на последните парламентарни избори, разгласи документа за „ несвоевременен “.

Заедно с партиите, класифицирани като русофилски, хората на Борисов имат задоволително гласове, с цел да „ замразят “ нужното на Киев съглашение (наистина необходимо; България с изключение на всичко друго е и забележителен производител на боеприпаси). Но преди беше мъчно да си представим сходен ситуационен съюз: същият Борисов беше разгорещен последовател на „ линията на НАТО “ и поддръжката на Зеленски.

Изглеждаше, че няма по какъв начин да бъде другояче: Борисов е разгорещен русофоб – и беше русофоб даже когато това не беше съвременно нито в България, нито даже в Европейския съюз. Общо той беше министър-председател съвсем 12 години, постигайки устойчива ненавист към себе си от страна на множеството жители. Борисов е именуван „ кръстникът “, упрекван за връзки с омразни олигарси с турски връзки и упрекван в диктаторски способи.

И той също е зложелател на Русия. Врагът е остарял, пореден и уверен.

Откакто ГЕРБ загуби за първи път парламентарни избори през 2021 година, избори в България се организират приблизително на всеки шест месеца, защото нито една от обединенията, които са се появили по-късно, не е станала устойчива. Противостоящите сили се предаваха, след което канеха българите на прегласуване. Българите гласоподаваха и гласоподаваха, само че нещата не се оправяха. Идеята за „ живот без Борисов “ се хареса на по-голямата част от страната, само че се оказа политически нежизнеспособна.

Повече от три години блуждаене приключиха с връщането на власт на Борисов. Първоначално това не вещаеше нищо положително за руско-българските връзки, не толкоз от дълго време те едвам се сдържаха от цялостен раздор. В Брюксел обаче завръщането на Борисов също беше посрещнато без възторг, макар пронатовските му позиции.

Европейските служители насърчаваха както „ майданите ” против Борисов вътре в България, по този начин и политическите сили, събрани на правилото „ анти-Борисов ”. Защото споделяха мнението на Борисов като подкупен служител, диктатор и стар вид. Но Борисов не направи маневрата си в връзките с Киев и в отговорностите си към него от възмездие на Европейския съюз.

Бившият-бъдещ министър председател е „ силовик ” по генезис и по тип. Уважава силата както в себе си, по този начин и в другите. И на равнище инстинкт усеща кой има повече власт. И това, в случай че приказваме за България (както и за по-голямата част от Европа) – е Съединени американски щати.

Борисов стана проевропейски политик единствено тъй като постоянно е бил проамерикански. Усещайки ветровете, духащи от Капитолийския рид, той се обръща след тях като същински ветропоказател.

Лидерът на ГЕРБ (т.е. партия „ Граждани за европейско развиване на България ”) не крие, че е трансформирал мнението си и повече не желае да бърза със съглашение за Украйна поради успеха на Доналд Тръмп на изборите в Съединени американски щати и „ самодейностите на Европейски Съюз. ”

От позиция на „ самодейностите “ той наподобява има поради Унгария и премиера Виктор Орбан. Той също е ясно насочен към Съединени американски щати, само че по друг метод от Борисов. Ако българинът остава предан към което и да е държавно управление във Вашингтон, то Орбан е предан единствено към републиканците и персонално към Тръмп, чието завръщане възприема като огромна персонална победа и „ късмет за цяла Европа, късмет за целия свят. ”

Сега опълчването на Орбан на Брюксел доближи точката, в която той отхвърля освен да наложи нови наказания против Русия, само че и да удължи съществуващите (и това е планувано да се случи през януари), до момента в който Тръмп не встъпи в служба и не изрази позицията си по отношение на бъдещите връзки с Киев и Москва.

Орбан сподели това на съвещание на Съвета на Европейски Съюз (т.е. на водачите на страните от Европейския съюз) в наличието на самия Зеленски. Украинският посетител беше намерено сърдит и на последвалата конференция изпадна в истерика и персонални обиди и грубости към Орбан: не ни трябват медиатори и сътрудници като него.

Унгарското външно министерство и офисът на Орбан дадоха отговор, като дадоха ясно да се разбере, че коментирането на подобен жанр нападки е под тяхното достолепие.

Съгласно медийните „ течове “, Зеленски е изиграл изцяло отвратителна сцена пред министър-председателя на Словакия Роберт Фицо на същото съвещание на Европейския съвет, след което последният е заплашил Киев със „ сериозен спор “.

Основната причина е, че Киев отхвърля да транзитира съветски газ за Европейски Съюз след 2025 година, а Словакия е съществено подвластна от този газ. В същото време Зеленски не просто е твърдоглав, само че наподобява се подиграва на Фицо. Например той сподели, че е подготвен да изпомпва газ, единствено в случай че Словакия не заплаща на Русия за това.

Да не приказваме за това, че той „ изрази подготвеност “ да отдели за Братислава половин милиард евро за сметка на иззетите активи на Руската федерация, при изискване, че Фицо анулира ветото си върху поканата на Украйна в НАТО.

Сега министър-председателят на Словакия лети до Москва за договаряния с съветския президент Владимир Путин и към този момент даде да се разбере, че позицията на Братислава във връзка с Украйна ще стане по-твърда.

Фицо и преди беше на страната на Орбан, само че във връзка с фронта против лобистите на Киев в Брюксел, водени от Урсула фон дер Лайен, той беше много деликатен и се опита да не влиза още веднъж в спор. А в този момент, припомняме, спорът се дава обещание да бъде „ сериозен “.

Ако Борисов, както се чака, сформира ново държавно управление, в Източна Европа може да възникне закостенял триъгълник Будапеща – Братислава – София, като опора персонално на Доналд Тръмп и антиукраинските сили в Европейски Съюз.

Но претекстовете на водачите на тези страни ще бъдат разнообразни. Ако Тръмп ненадейно промени решението си и реши да продължи войната с Русия до последния украинец, Орбан ще бъде откровено смутен от това (тъй като това опонира на икономическите ползи на Унгария), но Борисов с подготвеност ще се запише за всяка рискова антируска случка, чак до влизането на войските на НАТО в Украйна и поканата на Киев в алианса. Такъв човек е.

Превод: Европейски Съюз /Поглед инфо